Автор Тема: Размисъл след едно погребение  (Прочетена 870 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Размисъл след едно погребение
« -: Февруари 24, 2006, 16:02:40 pm »
Тъжно е да умреш,
когато дъждът вали
и пречистена
блести светлината.
Тъжно е
и много боли,
когато си отива
освободена душата.
Зад ковчега
спомените вървят,
за живота ти -
добре или зле
минал.
Плачат ли
или тихичко се смеят...
аз не знам.
А на теб не ти пука...-
ти си минало.
Тъжно е,
че сме толкова
нетрайни,
уви,
а цял живот се изяждаме.
Страдаме,
тормозим другите,
крещим...
Боже,
защо така ни наказа?!
А може би ,
не е виновен бог?!
Може би сами сме си казън?!
Искам на гроба ми
черешов цвят да цъфти ...
И дано да не съм
живяла напразно!














,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Ангелче

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 847
  • Ангелите умеят... да падат
Re: Размисъл след едно погребение
« Отговор #1 -: Февруари 24, 2006, 18:55:59 pm »

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]Прекрасно е!Тъжно, но красиво!!!!

Не е напразно да живееш
дори като прашинка на длан
дори и на гнева вятъра да те отвее...
Да се родиш и умреш призрачно сам.

И след десетки погребения аз знам едно...
Това, че всичко е вселенски необятно.
Човешките болки и човешката любов...
чувства отлетели безвъзвратно.

Не е напразен никой плач
дори и този на отчаяние, тъга...
Красив е този, последния здрач
на всяка неповторима душа!!!


...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Размисъл след едно погребение
« Отговор #2 -: Февруари 24, 2006, 20:58:22 pm »
Тъжно и повод за размисъл. И в мен днес дъжда провокира едни такива траурни мисли и разсъждения. Много добре си го изразила. [sad3]
Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Размисъл след едно погребение
« Отговор #3 -: Февруари 24, 2006, 21:30:14 pm »

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]Прекрасно е!Тъжно, но красиво!!!!

Не е напразно да живееш
дори като прашинка на длан
дори и на гнева вятъра да те отвее...
Да се родиш и умреш призрачно сам.

И след десетки погребения аз знам едно...
Това, че всичко е вселенски необятно.
Човешките болки и човешката любов...
чувства отлетели безвъзвратно.

Не е напразен никой плач
дори и този на отчаяние, тъга...
Красив е този, последния здрач
на всяка неповторима душа!!!



И твоят стих е красив.
Поздрав!!! [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Размисъл след едно погребение
« Отговор #4 -: Февруари 24, 2006, 21:33:12 pm »
Тъжно и повод за размисъл. И в мен днес дъжда провокира едни такива траурни мисли и разсъждения. Много добре си го изразила. [sad3]
Аз обичам дъжда, но не и когато го придружава леден вятър, като днес. А тъй като живея край улицата, която води към гробищата,всички погребения минават под прозорците на блока ми.И днес имаше поне едно, което провокира днешния ми стих.
 :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.