Вяра

[Akaша]

Вяра..докога човек можеше да се осланя на едно просто чувство..надежда..та за какво беше всичката тази глупост..нима някой може да се довери на една надежда и една вяра..да вярваш???"В какво" - питаше се тя..за кого..какъв е смисъла..дали щеше да продължава тази борба с себе си..с света..с душата си и да се опитва да надрасне чувствата които не можеха да надраснат нея след толкова много време..тъмнината я обгръщаше сякаш невидима завеса я беше закрила,но не само днес..не само вчера мое би постоянно..може би тя самата искаше да е така..беше си изградила една стъклена стена..между нея и света..и всеки който се доближеше до нея..се превръщаше в поредната стъклена склуптора..сърцето се превръщаше просто в един часовник..тиктакането се сливаше заедно с простото сиво ежедневие..дишането беше поредният механизъм..на една стъклена машина...
Ноща бе красива...луната сияеше с цялото си обаяние..и там в далечината на пустия хълм седеше една девойка..косата и бе пусната и вятъра се играше с нея..в ръката си държеше поредният бял лист на който драскаше някаква картина..поредното парче от нейният безкраен пъзел..Саня..очите и бяха пълни с сълзи..наслаждавайки се на бледата луна,тя чувстваше една празнота някъде вътре в нея..сърцето и бе напълно разбито..мечтите и унищожени..чувстваше се напълно нищожна..дори може би донякъде се стигаше и до едно пренасищане на думите чувства..чувствам се..чувства..чувствайки..и те безвъзвратно объркваха самата нея за пореден път..та тя самата бе един вътрешен комфликт...черните и очи бяха като едни топчета..въртейки се постоянно..пълни с сълзи и отчаяние..бяха като една отворена книга, но естествено не всеки можеше да рзбера на какъв език е писана..единствено човек изпитал нещо подобно би могъл, но тя нямаше нужда от съжаление..нямаше нужда от състрадание, не обичаше около нея да има някой..тя самата бе дива..толкова дива и изящно крехка и красива колкото една пеперуда..летяйки наоколо , човек би могъл единствено да и се любува ,а опиташе ли се да я докосне..тя може да издъхне в ръцете му..косата и гарваново черна..мека като сатен..кожата и млечно бяла..ръцете и дълги и тънки..носът и прав и малък, но нито дадената и красота нито луната нито дори тези бледи рисунки можеха да променят факта , че сърцето и е разбито..че се чувстваше мъртва..всъщност тя почти никога не се бе чувствала жива..
Слънцето бе изгряло..Саня бе заспала на тревата отправи се към апартамената и..и отново се затвори в своят свят на мрак и тишина..взе четката и зарисува по празното платно..ако хвърлим поглед на апартамента и...той не предтсавляваше нищо особено ..едно легло..стените бяха изрисувани,една стара ракла...счупено огледало..един хладилник..малък телевизор..една снимка изобразяваща нея преди време на някаква ливада с някаква жена..навярно майка и..тогава девойката на тази снимка изглеждаше доста по различна от това което можеше да се види сега,тогава тя бе усмихната ..дори щастлива?!!? навярно да..да тогава всичко бе толкова различно ..дори коренно различно..но след като баща и бе загинал в самолетна катастрофа понеже той пътуваше доста често..майка и..бе започнала да пие..и накрая бе сложила край на соя живот..Саня винаги щеше да помни този миг като един от най злочестите и в нейният живот..влизайки в хола на бившият им апартамент..мамчето и ..висеше на едно въже..ръцете и бяха отпуснати..очите и изцъклени..и колкото и да я викаше тя никога повече не и каза и дума..сривният момент на живота и беше точно след това...тя отхвърляше всеки и всичко ...нямаше светлина за нея..нямаше и надежда..тези две думи бяха заличени завинаги от нейната душа..беше се отдръпнала от всичко, а и всички се бяха отдръпнали от нея..пустота..беше завинаги забравена за света както и той бе забравен от нея...Колко странно е как понякога самотата можеше да разяде всяка една частица от теб и да те накара да се заробиш сам в мрак..да колко жалко..и отново слънцето залязваше а с него и всеки един лъч топлина..За кой ли живееше ..питаше се тя милиони пъти..за кой за какво..де да имаше някой да и отговори...и ето тя отново тръгна по познатия път..към познатата поляна...заедно с поредният празен лист...бродейки като някой призрак, поредното създание на нощта без свой глас..и душа..
Седейки и наблюдавайки небесните светила , унесена в свойте мисли..тя за миг не бе усетила как някой туко що бе седнал до нея.. а и може би тя не искаше и да го види..може би прекалено много се беше замислила..или просто бе забравила какво е някой да е до нея..времето неусетно минаваше..накрая тя отново бе заспала..когато се събуди до нея бе една рисунка на..пеперуда..точно под рисунката имаше надпис и той гласеше "Много пъти ние сме несигурни в себе си..отчуждаваме се от това за което копнеем..убиваме нещото в нас..избираме грешни пътища..единственото което никога не виждаме е надеждата, която винаги живее в нас..това което няма да те убие би те направило по силна..повярвай и ти" за последен път по очите и се стичаха сълзици..за последен път тя се бе оставила да бъде победена от собствените си внушавани глупости..изправи се..избърса сълзите..вдигна глава..погледна слънцето усмихна се...и продължи да се бори....

[dodic]

Но защо е толкова тъжно  [reeeev]
надявам се ако има продължение да е в по-ярки тонове, усмивката й в края е добър повод да поеме в положителната посока. Хареса ми.  [a taka]

[waitshark]

                          Ще ви разкажа приказка една започнала в стари времена.
Вярата живееше на края на света,далеч от всичи хора и животни,заедно със своите
сестри Надеждата и Любовта.Дълго живяха си те така самотни гледаики света безучастно,
когато един ден те чуха зова на своите чеда,а те горките затънали без тях имаха всичко
но бяха загубили своите чувства.Не вярваха че ще се спасят,невярваха че ще обичат,загубили бяха
желанието си за живот.
Дълбоко разтроени трите сестри се запътиха да помогнат отново.
Вярата разпериси крилата,бог се появи,появихаес хората нови които вярваха че ще
променят света в които бяха затънали.
Надеждата усмихна се на мъките човешки и те мигом се изпариха,започнаха да
виждат през маглата сковала техните очи.
Любовта прегърнаги всички,появиха се децата,с усмивки прелесни,засмя се и слънцето
заблестя отново.
ПОВЯРВАИТЕ И ВИЕ ЧЕ ТЕВЯРАТА,НАДЕЖДАТА,ЛЮБОВТА са някаде до вас

[waitshark]

 :p