Лутам се

[Angel Soul]

Увита в одеяло от съмнения
душата ми трепери.
Лъчи от топлина
промъкват се-
да стоплят
моето сърце желаят.
Прогонвайки ги,
махвам със ръка...
Прогонвайки ги,
лутам се във тъмното сама...

[PurpleANGEL]

Лутайки се в тая тъмнина,
с единствена компания от самота,
лъчите ми недей прогонва
и сълзи по мен недей проронва.
Аз съм тук, любима, и те търся,
от мислите за теб не ще да се отърся.
Спри, почакай, почини си,
раните любовни превържи си,
а аз ще те настигна до тогава
и ще бъдем двама до забрава...

[nejno_angel4e]

 [cvetee]

[balrog]

Не прогонвай лъчите, а ги допусни до себе си и махни това одеало... :)

[Angel Soul]

Защо да го махам? Да се простудя ли искаш?  :p

[semper idem]

Увита в одеяло от съмнения
душата ми трепери.
Лъчи от топлина
промъкват се-
да стоплят
моето сърце желаят.
Прогонвайки ги,
махвам със ръка...
Прогонвайки ги,
лутам се във тъмното сама...

Луташ се, оплетена в мислите си мрачни.
Гониш лъчите топли, но в това грешиш.
Пътеките, потъващи в храсталаци здрачни
водят до зли светове на болка - фетиш.

Пристрастяват и изтриват душата ти неизбежно.
Съмненията падат от голите ти рамене.
После с усмивчица подла небрежно
превръщат в камък нежното ти сърце.

[balrog]

Защо да го махам? Да се простудя ли искаш?  :p

Не, напротив - да прогледнеш и се освободиш от самотата...