Автор Тема: Кокичета и светла тъга  (Прочетена 643 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Кокичета и светла тъга
« -: Февруари 28, 2006, 14:48:00 pm »
Няма да ти позволя в душата ми да се ровиш
със студените си и жестоки ръце.
Няма да допусна светлината да ми отровиш.
Ти си безчувствена, но аз имам сърце.

Въртя се в кръг по поляните ти заледени,
обръщам се след себе си, няма следа от път.
Капят сълзи от слънце безкрайно уморено.
Умората е състояние, тя няма плът.

Бяла, като саван на мъртъв мой нежен спомен
разтваряш се. През мен преминаваш - призрак. Мъгла.
Товарът, който  днес ми оставяш е огромен-
в жива плът писа с нокти послания...Суета...

Междинното време между теб и нова пролет
е чистилище. Няма начин да му устоя.
Искам, не искам - страдам. Моля се. Нов полет
над кукувиче гнездо - кокичета и тъга.

Стопи се!... С гореща мисъл от тук ще те прогоня.
От всяка твоя капка заскрежена кръв
елексир ще приготвя. Ще си изкова и броня
от дните , които  ми оставяш за стръв.


« Последна редакция: Февруари 28, 2006, 15:15:02 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.