Автор Тема: Синдарела  (Прочетена 2422 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Синдарела
« -: Февруари 28, 2006, 16:03:48 pm »
Синдарела...
Балади от разтопен шоколад.
Колкото повече ги слушам,
толкова повече за тези ноти
чувствам глад.
Постилат ми
килим от кремави рози.
Музика, гъста
и с вкус на кафе...-
нещо специално докосва
във мене...
чак до- уж-студеното ми сърце.
Гласове, китари, зима...
Зад прозореца сиво,
безразлично небе.
Птица да бях,
щях ли да го стигна?!
А после...все едно...
накъде?











,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Синдарела
« Отговор #1 -: Февруари 28, 2006, 17:01:16 pm »
Ммм,някаква носталгия по отминали дни ме замъчи.Благодаря ти за стих4ето.Навреме за мен го поднесе. [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Синдарела
« Отговор #2 -: Февруари 28, 2006, 17:51:13 pm »
Радвам се, че е така, Тони  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.