Синдарела...
Балади от разтопен шоколад.
Колкото повече ги слушам,
толкова повече за тези ноти
чувствам глад.
Постилат ми
килим от кремави рози.
Музика, гъста
и с вкус на кафе...-
нещо специално докосва
във мене...
чак до- уж-студеното ми сърце.
Гласове, китари, зима...
Зад прозореца сиво,
безразлично небе.
Птица да бях,
щях ли да го стигна?!
А после...все едно...
накъде?