Любов и страх

[SteeleR]

Говереше ми Тя за него
и усещах пламъка във Нея как гори,
виждах устните Й алено-червени
как неговото име копнеят да зовът.

И исках аз да бъде Тя щастлива,
и искам пламъка във Нея да гори,
да чувствам усмивката в сърцето,
да знам, че вечно там ще зари.

Но зърнах Я - за миг, за два;
но зърнах Я и не видях
усмивката, която се надявах;
пламъка - така желан,
светлината - грееща от Нея нявга,
щастието - един живот и блян.

Сълзици виждах аз в Нея,
защо? защо? защо?
нима не е щастлива...
нима греша за Нея аз сега...

Не знам какво да правя,
не знам дали го чувствам или си измизлям,
но знам, че искам като слънце
да грее Тя във Вечността...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [cvetee] Добре дошъл при нас, крадецо!... Много хубави стихове за начало! :)

[SteeleR]

Благодаря :)

П.С. Steel = стомана :)
       steal  = крада :)

[KUKLI4KATA]

 [bravisimo] [bravisimo]

Искам пак така да е щастлива!
Пак така да я виждам да се смее;
в очите й да грее огън с нова сила,
в душата й спокойствие да тлее...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Благодаря :)

П.С. Steel = стомана :)
       steal  = крада :)

[shame] Прощавай, не съм обърнала внимание!... Но тогава би трябвало да си човекът от стомана, така ли? [confused]

[SteeleR]

[bravisimo] [bravisimo]

Искам пак така да е щастлива!
Пак така да я виждам да се смее;
в очите й да грее огън с нова сила,
в душата й спокойствие да тлее...

И усмивка в сърцата да изгрява
на всеки зърнал Я за миг поне
и с песен на уста да продължават
озарени от това Щастливо Дете.

[SteeleR]

Благодаря :)

П.С. Steel = стомана :)
       steal  = крада :)

[shame] Прощавай, не съм обърнала внимание!... Но тогава би трябвало да си човекът от стомана, така ли? [confused]

де и сърцето ми да беше стоманено... нямаше да го боли толкова много...

[cvetee] Добре дошъл при нас, крадецо!... Много хубави стихове за начало! :)

Добре заварил :)