Говереше ми Тя за него
и усещах пламъка във Нея как гори,
виждах устните Й алено-червени
как неговото име копнеят да зовът.
И исках аз да бъде Тя щастлива,
и искам пламъка във Нея да гори,
да чувствам усмивката в сърцето,
да знам, че вечно там ще зари.
Но зърнах Я - за миг, за два;
но зърнах Я и не видях
усмивката, която се надявах;
пламъка - така желан,
светлината - грееща от Нея нявга,
щастието - един живот и блян.
Сълзици виждах аз в Нея,
защо? защо? защо?
нима не е щастлива...
нима греша за Нея аз сега...
Не знам какво да правя,
не знам дали го чувствам или си измизлям,
но знам, че искам като слънце
да грее Тя във Вечността...