Новолуние в два след полунощ...

[Gentiana]

Новолуние...
Мислите ми спят
върху бялото рамо на тъгата.
Косите си
от разплакани облаци
тя разплита
и люлее нощта.
Късно е...
Или може би рано.
Два след полунощ.
Тишина...

Руша и себе си разрушавам -
това е цената да бъдеш лош.
Да забравям и прощавам
си забранявам.
Чувствата са ненужен разкош.

В тази нощ
ще се раждам
и умирам
до първи петли...
И малко след това.
Като цвят на пустинен кактус.
Като магия.
Новолуние...
Два след полунощ.