От нашата раздяала дни минават
И ето, идва оня страшен миг,
Получавам аз покана за сватба бяла.
Прочитам името на булката
И не разбирам защо не пише мойто име там.
Но все пак ще дойда, искаш там до теб да съм -
Аз знам.
Е, добре ще бъда!
Ще бъдем aз и булката - контраст.
Тя ще бъде в бяло
Аз - със черна рокля ще се облека.
Черното е шик пък и ми отива,
Сватбата е твоя, затова ще бъда аз красива.
Тя ще е щастлива,
Аз тъгата с мен ще доведа -
Приятелка, пък и ми отива да бъда
Тъжна в този ден.
В душата нейна любов красива;
В моята душа - черна страст,
Копнеж по оня луд екстаз.
И накрая, щом й кажеш:
ДА!
Погледни и нейните, и моите очи...
Сега кажи коя от двете ни обичаш ти?
