Автор Тема: Залез  (Прочетена 1349 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Залез
« -: Март 04, 2006, 19:05:41 pm »
По стъпките на залеза
             никнат белите цветя на нежността.
Зеленеят душите им в мрака.
Нощта събира тревогите им в шепи.
             Изпива ги. Тишина.
Никой и никъде не ме чака.

Някакво съкровено кътче в мен
             боли и бавно се отваря.
От него изпълзяват мечтите -
демони странни.
            Нещо, което се повтаря.
За отстъпление пътят закрит е.

Хоризонтът е далечен
             и се превръща в Стената на плача.
Арабески по него рисуват
закъснелите слънчеви лъчи.
             Ридаят без сълзи. Без вина
наказани са и се сбогуват.




« Последна редакция: Март 04, 2006, 19:21:32 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен dodic

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2441
  • Пол: Мъж
Re: Залез
« Отговор #1 -: Март 04, 2006, 19:28:41 pm »
по стъпките на залеза - надежда,
свети като слънце в мрака,
пак към хоризанта ален те повежда,
там с букет цветя любов те чака,
и лъчите жарки са с теб,
па макар и закъснели,
пътя осветяват ти - напред,
тревоги, болка - те са вече отшумели. [cvetee]

Понякога, от себе си се скривам

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Залез
« Отговор #2 -: Март 04, 2006, 20:18:48 pm »
Слънце - надежда,
търкулнато по поляните на хоризонта
свети в розово
и се смее на света.
Любовта цъфти от сенчестата страна
на хребета.
По аромата я познавам
и ще си набера.
Слънчев лъч
се промъква в джоба ми...
Толкова е нежен -
направо ще се разтопя.
Закъсня малко,
но нищо...
Ще му простя - неизбежно.
Знам, че е красива
студената му душа.
Болката и тревогата
отшумяват,
когато приятел ти се усмихне,
с топъл глас
две-три думички мили-
чудо правят...
Всичко се променя само за час.


 [inloveee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.