От сенчестата страна на Луната

[Gentiana]

Неонови лампи...
Носталгична тишина...
Ухание на пролет -
чак до сълзи е силно.
Прибирам се бавно...
Улиците на града
танцуват в локвите-
сластно... И стилно.
Отдавна не бях виждала
небе
с цвета на мечта невинна.
Толкова синьо - душата на
дете,
в прегръдка на ангел.
Музика на орган-
нежно.
Страстно. Дивно.
Луната е още сянка -
тънка ивичка светлина.
Първа четвърт...
Обичам
я- елегантна и фина.
Моя слабост.
Всеки сезон има чар,
но такова небе
само в пролетна нощ
свети.
Само тогава
всяка секунда
носи радост.