Защо те срещнах аз, художнико ?
Защо се влюбих в твоите очи?
Те носят спомена за синьо лято,
за парченце шоколад край самотните
Вълни.
Защо те срещнах аз, художнико?
Защо се влюбих в твоите коси?
Те носят дъх на тежко лято,
Дъх и на абанос, и на тютюн.
Защо те срещнах аз, художнико?
Защо се влюбих в твойте устни?
Те носят ми мечта за страстно лято,
За целувки край пенливите вълни.
Защо те срещнах аз, художнико?
Защо попаднах в твоето сърце,
Дълбоко като пропаст?
И аз - вълчицата свирепа -
Превърнах се в булонка мила.
Защо те срещнах аз, художнико?
Защо поисках ти душата?
Защо и моята ти дадох,
А ти предаде я на самотата?
