Светлина

Started by Gentiana, March 06, 2006, 22:11:39 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Толкова пъти те сънувам,
че вече си станала част от мен.
Няма смисъл да се преструвам -
имам нужда от теб всеки ден.

Най-мрачния ъгъл озаряваш
на всяка моя мисъл и дъх.
Лекуваш ме и успокояваш.
Ти си мое падение и връх.

Само, когато съм много бяла,
загърната в теб чак до носа
от всякакви беди оцеляла
се чувствам.И дано не греша.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

е това е вече друго
светлина....  :)
Понякога, от себе си се скривам

Ангелче

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]


Ти си спасение, утеха, въпрос,мълчание...
забравям тъгата, тя ще ми мине,
но има и друго, въпрос на съзнание -
как да открия тази причина...

Че само мисълта за теб е достатъчна,
а твоето присъствие е неизменно тук...
и когато слаба  съм, когато не чакам
всичко се сбъдва, като напук.
...И се късам - малка светлинна проекция,
която разделяш, продаваш, изпиваш с очи!...
Дай ми отрова, морфинова бърза инжекция...
Прегръдка до смърт, но без да боли!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: dodic on March 06, 2006, 22:20:21 PM
е това е вече друго
светлина....  :)
[gu6]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.