Следите губеха се във пустиня,
слънцето не сменяше нощта,
всеки даваше ми милостиня,
а аз нуждаех се от любовта.
Нощ след нощ лутах се безцелно,
нямаше пътека или някаква следа,
скитах из земята безпределна,
дори не грееше ме пътеводната звезда.
Попаднах във море от знаци,
пустинята превърна се във блато,
давех се във хорските боклуци,
в зима се превърна мойто лято.
В една от нощите студени
светлинки лицето ми огряха...
Бяха две очи засмени,
които самотата ми съзряха.
Искрящите очи на моята звездичка
огряха пътя ми навън от самотата.
Казах "Сбогом!" долу там на всички
и със нея полетях към небесата.
Горе нощите са озарени в светлина,
заедно сме двама във небето,
греещи се и споделящи си любовта.
Тя подаде ми ръка, аз подадох си сърцето.
