Изгубени
Аз сякаш не живея свой живот...
а само следвам стъпки невървяни...
И моята съдба е твоят дом,
във който никога не идва любовта ми.
В един огромен свят намерихме се
и в друг изгубихме се, без да разберем.
Нечия съдба е общият ни дом,
където никога не ще се приберем...
Върви, под слънцето щастлив в заблуди,
на реалността недей се доверява.
Живота, който не живея...
той за друг изгубен остава.
