Когато няма да съм тук
Когато няма да съм тук,
ще бъде привечер, хладно
и лек вятър ще се носи над земята...
Ще бъде лято,
знам, ще бъде лято,
само то ще ме приеме в небесата...
Ще срещна някъде по пътя спомени,
които са ме сътворили,
за да си взема със живота сбогом,
за да съм част от нечие минало.
Ръце, които са ме галили,
ръце на ангел и сърце на демон...
Ръцете, които са оставили
по мен следи от болка...
Очите, дето търсеха света,
откриха само пустиня от кал,
света и нея през тези очи...
и нея някога е опознал...
Аз живеех далеч,
далеч от тези пространства
от тези нежни ръце
и никога не срещнах други чувства.
Никога не срещнах теб!
Когато водата е тъмна и тиха,
когато ме чака с бляскави устни,
аз ще съм там... на брега, който ме вика,
който моята хлад е почувствал...
Нека целувам водата,
както се целува враг...
Нека й дам светлината...
и никога пак
в тези води да не влизам.
Аз ще остана на плажа,
ще остана по тази улица да бродя...
С тъмни очила, със шапка,
но ти ще ме познаеш по спомена.
Ти ще си тук, на моето място.
Когато няма да ме има вече,
ще нося снимката ти близо до сърцето.
Ще плача всяка вечер,
когато гледам най-щастливите си дни
върху платно от ангелски криле...
Възможно ли е, само питам,
да е имало щастие,
да съм живяла без теб?!