News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Нощна музика

Started by Gentiana, March 09, 2006, 02:30:09 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Нощна музика,нулев бял час.
Пълнолуние, нежна соната.
Тих вокал, светъл ангелски глас.
Песен странно , до болка позната.

Всяка нота ме спъва, кърви,
като рана отваря се в мрака.
Татуира се в мойте очи
и от болка да викам аз чака.

Ослепявам, опипом вървя.
Тази музика ме подлудява.
Всяка клетка стопява.Горя -
сякаш Адът  кръвта ми загрява.

Всяка капка в мен - лотос червен,
със изтичаща кръв в тишината.
Избледнява и хваща ме в плен-
нежнорозов, далечен, приятен.

Получавам аритмия... Страх..
Ех, сърце, този път е последен!
Хоризонтът - лекарствен бял прах
ще изпия. Вкусът му е леден.

И инфаркт да получа  - какво?!
Нощна музика неустоима...
Ти не питай, не питай защо...
Просто вярвай...и в теб ще ме има.






,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

 :kissoflove: :kissoflove: [plqs plqs] [plqs plqs]
Когато музика звучи,думите са излишни.
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

ivorysoul

изключително хубаво!:)
Let your soul be your pilot

Gentiana

 :kissoflove: [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

menti4ka

поредното твое  прекрасно стихотворение! много ми хареса! браво! [inloveee] :flowers: :flowers: :kissoflove:

Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

Gentiana

поздрав и на теб, слънце  [usmivkaa] [namigG]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

KUKLI4KATA

#6
[gu6]  [plqqsss] прекрасно е....


Aз няма да умра,приятелю -
ще се превърна в музика.
Kрасиво-нежна,
с камбанен звън...
A душата й
ще бъде  - ангелска.
Ще те разкъсва нежната ми музика,
ще ослепяваш от небесна светлина
Разпуснала красиво лунната коса
ще приседна тихо до тъгата ти
и ще си взема в шепа,
на разсъмване.
Повярвай ми!Така ще те спася.
И невъплатена...Като вик
от спомен -
ще си тръгна,
понесла последния акорд от сетива.
Послушай ме!Аз съм  вече музика!
С камбанен звън и ангелска душа!

:) :)

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


неотразима_737

поздрав за изключително хубавото ти стихче...
ето и едно от мен,не е нищо особено,но го надрасках набързо,защото времето ми тече....

Една рапсодия в този лунен час,
ми пращаш ти с забързаният вятър,
тя кара ме от болка да горя
и да проклинам тази моя самота....

Очте ми ,потънали в сълзи,
заради тебе ,мое златно слънце,
защото няма те до мен сега,
защото в прах потъна моята мечта....

Ще плача още дълго в мрака,
заслушана в музиката нежна,
която пак за тебе ми напомня ,
в тази вечер толкоз снежна

              10.03.2006
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

viento violento

#8
страх, безсмислен страх,
от кой, или пък от какво?
един виновен поглед плах,
защо ли е той плах, защо?
и не инфаркт, а кръвоизлив
блокира мозъка и думата виси -
заседнал кораб, чакащ прилив,
но прилив от луната зависи ...

Gentiana

#9
Нежна луна и сребриста пътека. Вълните
носят душата и в шепи, към прилив.Тих зов
устните стенат, а корабът в сенките скрит е.
Сенки от мокра, студена, безмълвна любов.
Може би днес бури бесни тук няма да има,
може би всичко ще бъде красиво - мечта.
Носят вълните и обич, и ласка любима.
Нощно море, кораб, бряг и безкрайна тъга.

[inloveee] [cvetee]
Благодаря ви за красивите стихове!
Много сте мили всички, а стиховете ви са прекрасна добавка към моята нощна музика. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.