Любов и тъга - тъга и любов

Started by Gentiana, March 10, 2006, 00:27:56 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Няколко стърка любов и тъга,
букет вплетен в прегръдка нежна .
В нощта ги набрах сред тъмна гора.
Нощна сова бях белоснежна.

Светят крилата ми. Лъч светлина
в очите огромни танцува.
Блясък студен на студена душа
съсирена нежност рисува.

Тъгата е с кръв гъста и бяла
като мляко, пресечен копнеж.
Нощно цвете отровно и жално -
погубен във зародиш стремеж.

Сова, пристрастена към тъгата -
силна като първороден грях,
отново и кълва семената -
отровена ще се превърна в прах.

Нищо, че вятър ще ме отвее
в четири посоки на света.
Тъга и любов в мен ще живеят-
клетки изстрадана свобода.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

неотразима_737

супер е стихчето ти [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [flowers]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.