В музея на черните мумии
бялото е привилегирования цвят
на кръвта.
Танцуват душите им тайно в сенките.
Играят карти -залогът е
живот след смъртта.
Всяка втора крачка е минирана,
с първата пък се връщаш назад.
Рулетка руска със стари кокали,
вместо куршуми, скарабеи валят.
В паяжините по ъглите спомени
чакат жертви да ги нахапят до смърт.
Прилепи с антени ултразвукови
предават емисии от изгубения свят.
Богове и фараони каменни
скърцат в тъмното със зъби от яд.
Няма кой жертвоприношения
да им прави...
времена нови и нрави...-
Кой ти вярва във тях...
Мизерия... Глад.
В музея на черните мумии
бялата ми сянка е призрак млад.
Ухажва душата на Нефертити-
гастролираща актриса
в малък, скучен град.
Нощем всичко е толкова истинско,
две стъпки преди зората...Само две.
Бълнувам ли?!...
На кой му пука...Ясно е... -
по-добре е да не поглеждаш назад.