Автор Тема: Слънце  (Прочетена 770 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Слънце
« -: Март 11, 2006, 23:52:46 pm »
Побързай, слънчице! Замръзва моят свят
и зъбите на мислите ми тракат.
В косите - скреж, в душата - мрак и глад.
Куп гарвани да стана мърша чакат.
Стопли ръцете на копнежа в мен.
Да галят с нежна обич дух и тяло.
Навън е тъмно, а пък уж е ден,
събирам чувства - ледени парцали.
Не ме предавай. Пак тук се върни.
Защо все бързаш? Все ме изоставяш?
Навън е пролет, а къде си ти?
Нали си слънце... Трябва да ме сгряваш.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен неотразима_737

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 732
  • Пол: Жена
Re: Слънце
« Отговор #1 -: Март 16, 2006, 22:30:02 pm »
4удни4ко е  стих4ето..как съм го пропуснала?? но сега си поправих грешката [namigG] [cvetee] [cvetee] [cvetee]
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Слънце
« Отговор #2 -: Март 20, 2006, 14:01:46 pm »
Май е малко лигаво  [shame], но щом ти харесва..., това ме радва. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.