Докога?
Докога ще ме караш да бъда различна
и ще ме правиш да бъда еднаква...
на фона на всичко - безлична,
това,което е, което се очаква.
Докога ще ме караш да плача от гняв
и в сънищата ми ще идваш с усмивка фалшива
ще влизаш в дните ми със подлост и страх
и ще си тръгваш като истински страхливец.
Докога ще те чакам своя път да откриеш и поемеш
моят живот е гара празна ,на релсите порастнаха цветя.
Влакове оттук не са минавали, не са потегляли
откакто спрях да чакам в теб и отговор и любовта.
Докога, такива, безсмислени дните ще бъдат за нас?
Стягаш си куфара, искаш да поемеш пътя свой...
но после се спираш, внезапно размисляш
и всичко се трупа - сълзи, отчаяние, всичко в безброй...
Докога ще си мисля за твоето присъствие
и ще бъдем двама като изгубени птици сами...
Моят живот, гарата пуста е твоето отсъствие...
Моята болка и тези безкрайни ,безкрайни сълзи
Докога?Докога ми кажи!?
