Твоят храм
Влизаш в живота ми с музика от барабани!
Настаняваш се, сякаш цял живот ще останеш...
Не питаш има ли място за твойте мечти,
не знаеш колко нещастия донесе ми ти.
Сякаш съм храм, с широко отворени порти
за вярващи и невярващи, търсещи прошка.
Добре, остани. Вече си тук. В живота ми вече те има!
Заедно с всички тревоги... поносими и непоносими.
Може би аз съм твоят храм с отворени порти,
в който дойде да намериш и вяра, и прошка...
