Празни очи
Празни чаши! Празни очи!
Толкова влажни, че нощта ги изпи!
Някой от тъмното небе ме викаше с дрезгав глас...
И валеше ...като порой над мен...
Дали не виках някого аз...
защото гласът ми го няма, изчезна...
Локвите ме гледаха, търсеха ме...
но бях станала вече невидима.
Седях на бордюра ,с клечка в калта си рисувах
и спомените един по един в тези локви изплуваха.
Очите ми продадоха се на нощта,
звездите ,жадни за утеха ги купуваха.
И толкова празно ми стана...
Тези празни очи!
Нощта ги погълна, на екс ги изпи!
