Сенки тлеещи

[Gentiana]

Мракът тъмносин в душата ми се сгъстява,
растат ми силни, гарванови криле,
от човешкото в мен  бяла роза остава,
превръщам се в демон със черно сърце.
Тежките стъпки на самотата отминават
по пътя на съкрушените души,
накъсани от тръни на парцали стават
дрехите им и тъжните им очи.
Нямат минало, настояще и бъдеще
тези, които се продават на нощта,
само сенки тлеят в забравени капища-
жертвоприношения на нежността.
Ще премина тук, през гаснещите въглени
на една забранена човешка любов.
В пепел се превръщат всички грешни спомени,
пищят в краката ми с нечовешки зов.
Безразличие е онази странна дреха,
в която днес смятам да се облека.
Кой казва, че болката намира утеха
в отминалото време и в любовта?!
Любов - и стара, и нова, свята, и грешна ...
Игра на нерви в един безличен свят.
Отхвърлям твойто бреме и ми става смешно.
Не мога, не искам да се върна назад.

[неотразима_737]

възхитена съм [evala] [evala] [evala] [plqs plqs] :flowers:

[Gentiana]

 [inlovee] [shame] :) [heart__]