Край
Как да те наричам?!
Пред слънцето ми стена се издига.
Да мразя, да обичам,
да плача и да съм щастлива!
Стига!
Нека викам!Нека ти покажа!
Не съм на собственият си живот
преграда от тъмни сълзи!
Виждаш ли това лице без форма,
обезобразено, от слепи очи!
Стига!
Никой не вижда!Никой не чува!
Отчаянието, което в душата крещи...
То ще ме дави и ще потъвам...
Нека се давя, нека боли.
Който поглежда към тъмната бездна
той не мечтае там да лети...
Аз съм във края,къде да погледна
без да видя скръб и сълзи.
Толкова жалко...
Така се погубват светлите
в представите дни.
Как да те наричам?
-Край- ли?
Та ти си всичко,
което ми предстой!
