Боли я..но ти отново болката отбягваш
оставяш я сама..отново в този ъгъл сив
и за пореден път я нараняваш ..избягваш
и този ден е така болезнено тих..
Мрак..поредната душевна атака
стон..пронизващ, раздиращ нощта
нямаше в гъстата мъгла ни път..ни пряка
и тя бе отново..разбита,сама.
Кръв..бавно по паважа се спуска
една отпусната ръка кърви
една усмивка завинаги умира..в мрака
едно сърце..спира да тупти..
Колко хора я оставиха..убиха,
убиха всичкото човечно в нейната душа
колко пъти бледото сърце разбиха
и тя умря си в плен на онази..самота.
