Автор Тема: Тъга в алеята от кипариси  (Прочетена 1380 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Тъга в алеята от кипариси
« -: Март 17, 2006, 11:27:33 am »
Кипариси...
Тъгата спи на зелените ви рамене.
Диша тихичко душата на мрака.
Стъпки на сънени спомени
сенки чертаят -
Скръбно е.
На среща моята горест
тук ме чака...
Трябва да отида...
Нищо, че не искам пак
да слушам
думите и горчиви.
Тя е стара приятелка -
няма как.
Обичам я
и не искам да си отива.
Ще и отнеса синьо цвете.
Може би и кратък стих.
Искам днес
да си разтвори душата.
Гълъби бели от там ще излетят -
високо, до небето на тъгата.
После,
тя ще ми се усмихне...
Вече знам
премръзналите и пръсти
как да стопля.
Кипариси...
И спомен за нежна тъга.
Сенки на отминали вопли.



Май пак ме изби на символизъм  [shame] [shame] [shame]
Какво да се прави, символистите са ми слабост. :)







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.