Детството и старостта

[Gentiana]

Самотна пейка в парка. Стар човек.
До него в пясъка детенце къдрокосо.
Зад стареца е залезът червен,
пред него - детството му. Сладко, босо.

Ровичка бебчо, с кофичка строи
от пясък замъци - нетрайни и красиви.
А дядо му примигва със очи...
Изпраща нещо. Нещо си отива.

Небето в сините очи на малък мъж
е тихо и безоблачно. Нехае
за сняг и вятър, суша или дъжд...
А в костите на стареца студ тлее.

Две генерации - два свята. Минус - плюс.
От Вчера Утре-то утеха чака.
Без образ времето е и без вкус.
То свойто взема. Никого не чака.

[tonnny_bg]

Прекрасно е .Улучи мислите ми през последните няколко дни точно в десятката.Поздрав най-сърдечен за стихчето великолепно. [inloveee] [inloveee] [bravisimo]

[Gentiana]

Благодаря ти , Тонка  :kissoflove:
Да, това е нашият живот - вчера, днес и утре... нещо като вечен кръговрат. Виенско колело - качваме се, издигаме се, после ще слезем  и други ще седнат на нашите места.  :)

[dodic]

Феноменална си.  [bravisimo]

[неотразима_737]

прекрасно е,мили4ка [inloveee] [inloveee] [cvetee]

[KUKLI4KATA]

без думи  :arrow:  :flowers: :kissoflove: :flyingkiss: [wish all my love]

[bubeto]

Прекрасно е и е много истинско!
А за това което каза:
Виенско колело - качваме се, издигаме се, после ще слезем  и други ще седнат на нашите места.
и тук си адски права!

[Gentiana]

 :) [sad3]