Автор Тема: Като тревата  (Прочетена 751 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Като тревата
« -: Март 18, 2006, 22:11:59 pm »
И тревата я тъпчат, но тя пак расте.
Има я и когато силните ги няма.
Крехка нежност под оловно небе.
Илюзия за слабост... Измамна.

И тревата тъгува по светулки и смях
на зелени предчувствия в полумрака.
Тръпне на слънце. Настръхва от страх.
Принцовете на дъгата чака.

Тревата е стих, съчинен от богиня
в час на мечтание - светъл, нежен и тъжен,
строфи в цвят резеда, с аромат на смокиня,
апокриф вечен - свят и толкова нужен.

Нека бъдем треви! Нека носим духа
на поляната - дръзка, млада , зелена,
оцелявайки в шепата на вечността -
атоми крехки на ранима Вселена.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

  • Гост
Re: Като тревата
« Отговор #1 -: Април 02, 2007, 21:39:19 pm »
 [evala] [evala] [evala] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Като тревата
« Отговор #2 -: Април 03, 2007, 02:38:08 am »
 :) [I love you]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.