сутрин е ...
слънцето бавно наддига глава
и със лъч от тъй чиста светлина
разцепва мрака, тъгата и самотата в нощта...
аз крача ...
бавно по росна, зелена трева...
скришом надничам в душите на всички,
на всички що природата дарила е с жива душа...
тихо е ...
вятъра нежно шепти ми сега...
пеят тревички - трепетно заиграни...
чува се птичка зовяща - своя любим...
цвете...
тъй красиво, тъй само ...
бавно показва цвета си ...
бавно разкрива своята душа ...
дишам...
туй що живот ни дарява...
водата - на нашите сърца...
чистотата - на света...
природата...
тъй дивно и пламено място...
приютяваща хиляди влюбени души...
приютила и мене сега...
едно...
едно сърце, една душа...
една милувка, за която копнея аз от заранта ...
едно, едно същество, бидейки света за мен сега...
вечер...
бавно се спуска сянката на нощта...
бавно умира всяка надежда...
бавно загубвам мечтата и онази съдба...
съдбата...
съдбата писана нявга за нас...
която може би двамата с теб заличихме...
и преначертахме наново съдби разделени...
любовта...
никога, никога не ще угасне тя...
и дълбоко, дълбоко в моята душа
ще живееш ти, за да мога вечно над тебе да бдя...
Слънцето...
Слънцето теб озаряваше
и сутрин с твоята милувка ме събуждаше
слънцето красиви мигове ми обещаваше
и с теб, по влажните ми устни ме целуваше
Съдба...
Съдбата ако ни е срещнала...
то е имала важна причина
От теб да ме разделя днес...
където и да си, е немислимо.
Любовта...
нека тя да ни свързва когато
слънцето залязва и идва нощтта...
Не съдбата е виновна...
че трудна днес е любовта!
