Под стонове на нежното пиано
тихо аз за тебе си мечтая,
за гласчето ти засмяно,
което огласява тихата ми стая.
Но пианото не гали моята душа,
а звуците са просто ноти,
когато ти не си до мен в нощта,
а сам сега чета си Гьоте.
Странно е - копнееше да ме докоснеш,
аз подадох своята ръка,
а ти ми каза тихо "После..."
и тръгна да се скиташ по света.
Аз все пак в стаята седя
с ръка, протегната напред,
молитви към ония горе пак редя,
превръщайки се бавно в бучка лед...
Моля се да те намерят нейде там
и да начертаят пътя ти до мен,
а аз ще чакам тук, понеже знам,
че те ме чуват и ще те насочат някой ден.
И пак във стаята ще си седя на тихо,
бучка лед - кристално чиста,
в мислите си упорито ще те викам
да стопиш леда със любовта лъчиста.
