Любов и вяра

[Gentiana]

Хладните ти сини пръсти, небе,
разкъсват утрото на парцали.
Всяко късче си има свое сърце
с ръбове остри като кинжали.

Туптят и умират в тишината.
Осланена надежда повяхва в мен.
Болезнено е. Свири тъжна токата
"in memoriam" наскърбеният ден.

Трябва нещо да изгори до основи
и да отвее вятърът пепелта,
за да възкръснат преродени, нови
любов и вяра в нежната ми душа.