Настроение

Started by Gentiana, March 21, 2006, 19:09:53 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Лилави минзухари...Блед нюанс
на нещо крехко, мъничко, красиво.
Зелена свежест - сладък реверанс
на зимата, която си отива.

Как диша черна пръст с гърди от страст,
свободна пак от ледени окови...
Онази бяла лудост няма власт.
След зима пролет нежна е отново.

Събличам тясна дреха от печал
и рехав вятър кожата ми гали.
Гальовни пръсти... С поглед натежал
рисува тялото ми. Аз съм бяла кала,

в която утаени ще заспят
целувките на пролетния вятър.
Сънувах дълго слънце...Болка... Глад...-
рушаха моя свят. Какъв театър!

Сега съм силна. Щастие искри
със всеки топъл слънчев лъч в косите.
Ех, всяка пролет буди  куп мечти...
Дори, когато идва без да пита.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

KUKLI4KATA


прекрасно и красиво както винаги!!! [so_happy]
Вън е пукнала пролет
и мирише на голо,
сладострастно и диво море,
всяко цвете разпуква
и невинно се вмъква
със усмивка на малко дете.

Тази палава радост
те обгръща със сладост
и във вените твои тече,
като пухкава котка
с грациозна походка
закачливо те драска с краче.

Топъл вятър полъхва
и във тебе настръхва
полудялата жажда за грях,
тръгваш бавно след нея
като приказна фея,
те отвежда до тихия бряг.

Вън е пукнала пролет,
пеят птички във полет,
а във тебе бушува море,
нещо тайно те тласка
към изгаряща ласка
и те гали с безумни ръце.
[cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


Gentiana

даааааа, и теб си те бива  :)
кожата ми настръхна от твоя вятър
[inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

viento violento

ех колко силни сте ми днес, жени,
а тя е слаба, и вятърът я клати,
но точно тя и вас ще ви плени,
когато вечер вкъщи ви изпрати,
тя ще се плъзне, като огън, като страст,
ще забушува тя във всичките ви вени,
тя ще ви чака, всеки ден и всеки час,
от нея всичките ще бъдете пленени,
те ще ви буди, бясно, посред нощ,
и във принцеси се превръщат жаби,
тя копие е, реже като нож,
и силните пред любовта са слаби...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

viento violento

брие :) и ти веднъж да се съгласиш с мен .... прогрессс

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

viento violento

случайност е част от закономерност

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.