Морето в сърцето ми, свило се в локва и плаче;
разкъсана,мокра,съсипана, се мисълта ми в черен пясък влачи.
Болест душата раздира,
не спира...
умира....
лицето ми бледо мъглата бездушна,отсече,секира
Вие и драска,безсилно препъната,топлина проси
раздират ми флага,флага....къде е? Безбройни въпроси
Бурен поклаща го вятъра.Безчувствено?Нежно?
Пепел погълната,
плесен,
ръжда...
гледа небрежно.
Искам и прося,
нищо не нося.
Къде?
Колко и как?
Защоооооооооооооо?
Вече...........????????
Сега???????
И накъде?
