Да живея така......вече не мога!
Умирам.....потъвам
все повече и повече
в една необяснима болка.
Ще се предам, ще избягам
да живея така...вече не мога!
Ще отида до ръба
на своята любима пропаст.
Голяма е...
Душата ми с години
между скалите бели ще се рее.
Боли ме.Усещам как умирам...
душата ми умира
и всичко заедно с нея.
Изгубих се!Нямам сили..
Къде е Рая, приятелю скъпи,
къде ме чакат две топли ръце?
Този път ме тегли,
този път е Пътят!
Умирам!
Потъвам!
Така е добре!