Класика.Романтика.Лъжи
Цветя от коприна,покрити с утринна роса,
полета - километри, зелено платно
от нежни четирилистни детелини...
Земя и небе от любов съединени в едно.
Птици с песни последни, с последни гнезда,
приказки за миналото, за рицари с мечове вълшебни...
Историй за живот в неправда и борба...
истории, които се повтарят все последни...
Филми за свят на оръжия, на война...
филми за ангели,за спасение.
Уроци по любов, рисувана в илюзии с лъжа...
Уроци за искуството на всяка кавга и всяко помирение.
Релси за влакове в нови посоки отправени,
впрегнати бели коне в приказни бели карети.
Пътища, годините ги затварят, забравени...
Катастрофи - мотори, коли, самолети....
Толкова случки, толкова нови неща,
толкова минало,което в очите блести...
Тръпки, след които те обзема празнота
и влюбване, което те погубва и боли.
Думи на искренност от стари приятели
в душата ехтят, покой не дават...
подаръци от използвачи,мними обожатели...
Събития, които с времето, следи не стават.
Хората се срещат! Разделят се! Играят в драми!
С болка се раждат, живеят, умират сами.
Купуват се в тъга усмивките им, радостта им...
и с живота се разплащат в горчиви сълзи.
Годините минават.Оставят белези дълбоко врязани.
Мечтите се губят, понякога сбъдват!
Но винаги недостижими от безсъние белязани...
Така малко по малко нашето щастие погубват.
Били сме щастливи?!Били сме и други...
Животи безброй,може да сме били дори богове...
Но което печелим, без време се губи...
Което се обича все някога ще се презре.
Религията,която ме е учила на обич свята
сега ме учи как безпомощна да оцелея.
Най-висшето до най-простото се свежда понякога,
когато не знам как и защо в този свят да живея.
До тук е имало и радост и печал.
И красота и болка...и всичко преплетено.
Като безумна рисунка от дъжд и от кал...
Въжето на осъдения старателно, отдавна е изплетено.
Виждам достойнство в дни на презрение...
Виждам истини слънце, нови лъжи...
И след всяка болка - утеха, изцерение.
Гордост, която до лудост боли.
Гори от лиани, лабиринти зелени.
Зелени очи търсещи път и любов и други очи.
Пеперуди от твоите букети пленени.
Толкова пищност, толкова яркост в тези тъмни дни.
.................................
В тази лудница търся обяснение на необяснимото.
Как се сблъскахме?!Как се влюбих?!
Как всичко за мен стана ти?!
Как се изгубих?
Безвъзвратно и непоправимо.
Има ли смисъл?
Има ли вярно решение?
Простота и пъзели!
Цветя от коприна.
Безсъние, неизбежност.
Класика.Романтика.Лъжи.
