Раждането на Венера

Started by Gentiana, March 23, 2006, 03:44:22 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Ботичели... Нежна красота...
"Раждането на Венера". Морска пяна.
Херувими и зефири... Светлина.
Тайната надежда за промяна.

Търся в погледа и вечната жена.
Толкова е крехка...Хм...богиня.
Бяла кожа, светеща в нощта,
нещо като слънце в утрин синя.

Всеки път, когато ми тежи
нечия студена нетактичност
вглеждам се в красивите очи
на картина. Мойта непрактичност

никому не пречи, даже знам,
че такава ме приемат всички.
Ботичели... Влизам като в храм
в твоя свят - далечен и различен.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Благодаря ти.Грациозно,нежно и красиво както всичко което правиш.За мен е удоволствие да те чета! :flowers:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

И аз ти благодаря, Тони  [inlovee]
За мен е удоволствие да ти доставям удоволствие с това , което пиша  :)
:kissoflove:
А Ботичели е един от любимите ми художници. Толкова е нежен! Това, което е рисувал е нежно.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

Е това е адската картинаааааа :) Поздравления кака
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

#5
И за мен е удоволствие да зърна картината и още по-голямо четенето на стихчето.
[a taka] [cvetee]
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Благодаря ти, Дидо  [heart__] [gu6]
макар и 4 г по-късно  [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.