Оглеждам се, а няма никой,
ни един чифт очи..
оглеждам се, а всичко е замръзналото,
замръзнало чак до моето сърце..
Протягам се, а няма никой,
ни една ръка..
протягам се, а няма кой да хвана,
да хвана кървавата ми ръка..
Кървя, кирви сърцето ми сега..
кърви и няма кой да го прегърне,
кърви във спомените минали,
кърви в прегръдките на любовта..
А тя бе кратка, но тъй голяма,
като приятелство изникнало от празнота,
като сутришната усмивка на непознатия..
неочаквана, разтърсваща - благодат...