Лято е, вали разхлаждащ дъжд,
по улиците плиска се игриво,
сякаш кофа се излива наведнъж,
но усещането е... красиво.
Двама с тебе си вървим
под дъжда по уличка самотна,
крачки в ритъм с капките редим
закачливо с весела походка.
Нейде от далечно джаз-кафе
чува се мелодийката закачлива
на джазирано chill out парче,
а нас чадърче дамско ни покрива.
Аз държа чадърчето с ръка,
а с другата прегръщам те през кръста
и немирно в нашата игра
чадърчето в страни отмествам.
Капка дъжд по нослето ти се стича,
тръгвам под чадърчето отново да ни скрия,
но тя ме трескаво привлича,
и ме кара с устните да я попия.
Игриво и до някъде небрежно
аз към теб се приближавам
да те цункам по нослето нежно,
но с целувка страстна те дарявам.
В следващия миг забравили дъжда
ние впускаме се в нежна страст...
А чадъра още там лежи в ръжда -
захвърлен, нявга криещ нас...