Сега - какво?!

[Gentiana]

Въртиш се в кръг,
във себе си затворен.
Вратата сам заключи.
Ключа вън...
Изхвърли го...
Сега - какво?!
Не знаеш...
Коприва в чувствата.
В сърцето - бучиниш.
Полека тишината те превзема.
Дъждовни капки
в чаша с мед - коктейл,
от който мисълта ти
се опива -
забравяш се,
изстиваш,
нямаш цел.
Да си човек
е участ незавидна -
убийци чувства
дебнат твоя ден.
Животът ти е празна,
бяла стая,
в която си заключен...
Тъп рефрен.

[baby]

Много е хубаво

[`Fallen_Angel`]

Бяла стая .. сам заключен ... звучи като лудост ...

но както казва колежката Трамел - когато сам си го ... най-боли  :)

И си чакам слънчевите стихчета .. знам, че авторите не трябва да им се казва или забранява нещо, но ще дойда до Козлодуй и .....  :> :> :> :>, ако не вирнеш красивото си носле и не се усмихнеш на слънчицето  [heart__]

[Gentiana]

Леле, как ме уплаши ... [lol] [lol] [lol], направо ще се скрия в бялата си стая и веднага започвам да съчинявам слънчеви стихове.
То в момента май там горе има само Луна, де...ама за такъв разбойник като теб ще я префасонирам на слънце.Горката Луна...
[heart__]

[Magic`Green`eyes]

Ах, :) никой няма да се затваря в бяла стая, ПЪК :>

Но защо си мисля, че на Луната ще и хареса да я опреличат като Слънце. [inlovee]

[Gentiana]

Ако е опърничава като мен  :) със сигурност никак няма да и хареса някой да се опитва да я префасонира.
Май е по-добре да си я оставим Луна.
А и с две слънца ще ни стане прекалено горещо.

[Magic`Green`eyes]

Тя ще си остане Луна, но ще е нашето нежно Слънце. :) Все пак и влюбените двойки искат да се скрият от света, но в същото време да има какво да им осветява пътя. :p

[Gentiana]

Така е , Луната е нещо много специално, затова няма да я пипам.  :)

[Magic`Green`eyes]

Ан тъй :p Нека ни гали вечер [heart__]
:kissoflove: :lovetogether: :kissoflove:

[Gentiana]

 [usmivkaa] :flyingkiss:

[Ангелче]

Сега - какво?
Така ли ще живеем с теб?!
Аз имам повод за рефрен...
и още по-глупав куплет.
Нека вместо коктейл те почерпя отрова
от която дъхът ти ще спре...
Моята любов е такава...
човек я избира, за да умре
от тръпки несбъдната страст...
Обичаш ли стихии да те носят
през море от сол и от сълзи...
Това избирай!Това обичай...
Тази обич сладко ще горчи.
Животът ми е празна стая
която се стеснява ден след ден...
За нечий лъскави зали аз не мечтая...
Мечтая да обичаш лудостта във мен!
И ако вдишаш от дъха ми на болка
и се заключиш в ума ми на страх...
Ще видиш...човек да съм съвсем...не мога...
но мога да те искам,като в очите прах!!!!
И ето тази истина...
Сърцето ми е болно, в кръг с мен се върти...
но толкова е силна моята воля
защото страшна лудост ме крепи!!!

[Gentiana]

Море от сол и от сълзи е тъжно море.
Стихиите му никак не ме привличат.
Обичам лудостта на нежното ти сърце,
така, както за последен път се обича.
Не ми предлагай отрова, а бяло вино
с вкус на прясно откъснат цитрусов плод.
То сгрява кръвта ти елегантно и фино.
На разни отрови е предпочитан антипод.
Когато душата ти свободна се зарее
чак до седмото небе на любовта,
по-силно от всичко ще ме искаш, ще се смееш
на мрачните си мисли в час на дива самота.
:) [heart__]

[Ангелче]

 [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

 [shame] [inlovee] [shame]
:)