Усмивка на замръзнали устни

Started by Скитникът, March 26, 2006, 01:26:43 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Скитникът

Усмивка на замръзнали устни стои.
Усмивка, гротеска, хипербола-смърт.
Усмивка - от нея омраза струи.
Усмивка, която е днес моя път.

А устните бавно замлъкват.
И дъх не излиза от тях.
Смъртта душите ни мъкне.
Всяка е сторила грях.

И ето усмивката вика.
В мрак е обвила света.
Крещи сред стени от мълчание.
Душата й взе я смъртта.
Рисувай ме... Така винаги ще съм до теб. Не забравяй обаче че рисунката ти съм аз...
Не съм истински освен вътре в теб...
А там, там е най-съкровеното ти желание, бъди свободна моя душа, защото аз не мога...

Gentiana

Усмивка...Защо пак студена?
Смъртта не обича луд смях.
Усмихваш се, значи зелена
поляна цъфти , няма грях.
И слънце росата целува,
и пеят ти птички- живот.
Не искай сълзи замразени.
Усмихвай се , още си млад.

:) [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.