Като круша, паднала от дървото върху главата ми се изтърси ти в живота ми! И също както крушата би ме зашеметила, ти обърка целия ми живот... До край. Изцяло. Перманентно. Необратимо, непростимо и ... как да си кривя душата ?... прекрасно! Ябълката докарала на Нютон гравитацията, крушата ми докара на мен... куп сладки главоболия.
Ти знаеш, че обърна представите ми. Боядиса обикновените яйца от кошницата на житейския ми опит и сега си имам шарени великденски яйца. Винаги! Разбира се, при боядисването някои от яйцата се счупиха. И нямаше как да ги залепим... Но ти си досетлив и скоро ми донесе други. Още по-прекрасни!
Харесва ми, когато си до мен. Казвала съм ти - нали? Разсмиваш ме с безкрайните си истории ... освен когато не ме ядосваш с глупавите си постъпки! Тогава пухкавите облачета в очите ми стават черни, надвиснали страшилища ... от онези, които вещаят градушка. И често още преди първите тежки капки дъжд да са паднали, закачливите лъчи на твоята слънчева усмивка се наместват тихичко в душата ми и аз започвам да се чудя как да ти простя това, което вече изглежда толкова дребно прегрешение , без да изгубя достойнството си ...
Като круша, паднала от дървото ... Малко рано, малко неузряла . Но как да се оплаквам, след като сама тръсках клона?... А и толкова обичам тръпчивия ти вкус!
