Времето е виновно
Днес на твоя стол седя...
гледам чясовника - времето е виновно!
Този миг да се раздели...
Там, където дишам.
Там, където стъпвам.
Трябваше да бъдеш ти!
Времето отне ми щастието,
несбъднато ,несподелено да лети...
Идваш, носиш се над земята -
призрак сътворен от мойте очи.
Ако някога през времето намеря път...
тези мигове с теб да се слеят...
Ти ще дойдеш ли?Очите ми да спрат
с този призрак в безвремие да живеят!