Не съм просекиня

[Gentiana]

Аз не съм просекиня...
и не моля
за ласка и нежност .
Без вода сред пустиня
ме захвърляш-
мираж,неизбежност.
Мойта горда природа
докосни.
Ей така...нарани я!
Ще се каеш - веднага
като кобра
във теб ще се впия.
И отровата силна
за секунди
от теб ще направи
мое зомби послушно.
Няма просто да те убия.
Не...ще чакаш...
Ще има да молиш
за милост...
Ти - надменния,
моята нежна мория.
Май не вярваш?!
Май си мислиш,
че с теб се шегувам?
Че единствен ти имаш
право с мен да се гавриш...
Не чуваш...
Ех, защо ли, се питам,
Господ
тъй е устроил мъжете-
да са горди, себични,
като някакви кукли
предвзети?
Вечно ние сме длъжни
да ги чакаме,
те да решават
колко ласка да дават
и кога с нас да бъдат?!...
Не става!
Аз не съм просекиня...
Искам сам ти
по мен да умираш,
да ме носиш в кръвта си
като карма,
като луда вихрушка,
стихия.
Искам толкова,
колкото аз ти давам.
Нито косъм по- малко.
Да се будиш, заспиваш
с мойто име.
Не схващаш ли?!...
Жалко!
Дай ръцете си,
над сърцето си ще ги обвия.
Миг не дишай-
просто слушай как бие.
Този ритъм те търси,
той е същият като твоя.
С теб сме две половини...
Аз не съм просекиня ...
и за нищо излишно не моля.

[Dalechen]

А как ли звучи това , произнесено наум от мъж  [confused] !

[Gentiana]

Също толкова тъжно... [cry]

[Kelly]

Тъжно , но красиво.. [bear]

[Gentiana]

И красотата понякога е тъжна... [confused] [heart__]