Сюрреалистично

[Gentiana]

Забол си ме
като водно конче
в хербария
на папратовата си
нетърпимост.
Крилете ми варакоса,
да ти светят-
така и нощем
ще знаеш, че още ме имаш.
Последният дъх
на нежността ми
като сянка вгради
в стените на ревността си...
Отмъсти ми
и до края на вечността
ще умирам.
В джоба ти едно щурче
свири финалната ми песен.
Рапсодия в зелено.

[Ангелче]

Носи ме в себе си
изсъхнало цвете,
което ще ти тежи като камък.
Носи ме навсякъде
вътре в сърцето
твоя неугасващ пламък.
Аз ще ти казвам тихо...
колко самотен си,
колко си сам...
И от болка ,от ужас ще викаш...
Викай, момчето ми...
аз ще съм там.

[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

ще ме има и в най-прашния ъгъл на душата ти,
ще кихам от праха, който  не си избърсвал с години,
застинал в летаргията на очакването,
че отново ще ти се случа. Като на кино.
Крещиш ? Защо? Ето ме. Не се ли радваш?
За пореден път от моя свят ме открадваш...
Имаш ме.Това е просто непоправимо.

[FALLEN]

 [bravisimo] [bravisimo] [a taka]

[Gentiana]

 =:) :flyingkiss: