Ти ли?
Няма да ти дам душата си,не мога...
Тя е погребана.В тъмното спи.
Ти,демон, на устните със змийска отрова...
не можеш да ми вземеш нищо ти!
Аз ограбена съм, бяла църква в злато и седефи.
Опожариха камбаната,която за спящите биех.
Олтарите със свещите ми взеха...
светената вода с която душата си миех.
Всичко свято, друг го носи в забрава...
Ти искаш да целуваш моите нозе!
Нека изпия твоята демонска отвара...
Ти ли? Ти ли всичко ми взе?