Автор Тема: Пролетна умора  (Прочетена 621 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Пролетна умора
« -: Март 29, 2006, 10:08:19 am »
Съсредоточавам се трудно...
Мисълта ми се влачи
като паяжина
по тръните на утринта.
Разсипва се
и се разпилява-
наниз перли ,
скъсан
от небрежна ръка.
Всяка перличка-мисъл
блясва,
после се скрива.
Из всички ъгли
на съзнанието ми
пръснати са-
смеят се и звънтят.
Стъпвам
по перлени ручейчета,
коприва
пари пръстите ми,
когато се опитвам
да ги събера.
Това състояние,
медиците
"пролетна умора"
го наричат.
Аз пък си мисля,
че правилното е
"уморена душа".
Уморява ме
дългата зима,
слабото слънце,
сянката на
загуба,
скрита зад моята врата.
Уморява ме
вечно със тебе да споря
и все да изтичаш
между пръстите ми като вода,
не мога с теб
очите на душата си да измия,
капчица случайна на устните ми
горчи една.
Обличам се в черно...
Напук на всички твърдения,
че този нюанс бил депресантски
и предизвиквал спад.
Мен пък ми ляга, пази ме и ми отива.
Определено- черното си е моя цвят.
Съсредоточавам се трудно...
Май е време за медитация.
Докъде ли ще стигна
при това състояние на ума?
Може би до небето седмо,
откъдето ще ти се присмивам,
че така си се вкопчил
в реалния си живот
и в мойта липса...
Сега.














,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен SteeleR

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1705
  • Пол: Мъж
  • смъртта май е за предпочитане пред самотата...
Re: Пролетна умора
« Отговор #1 -: Март 29, 2006, 10:17:24 am »
 [bravisimo]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Пролетна умора
« Отговор #2 -: Март 29, 2006, 19:31:02 pm »
 [hey sexyy] [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.