"По улиците падат листата..."

[Eyes^On^You_F]

По улиците падат листата...
и сякаш нямам право - да, боли,
връщат ме мисли до болка познати,
по стъпките на лятото, в което беше ти.
Тишината в пространството пак се разпръсква...
и само аз по улиците след дъжда...
завръщат в съзнанието изгубени чувства...
и в скритата болка доплува сълза...
С послание да не забравям никога едно сърце,
потънало в земята на мълчанието...
завинаги...в усмивата си пазя стъкълце,
заради трудностите в изпитанието!!!

[SteeleR]

и всеки паднал лист е ден ...
и всеки ден - година ..
но знай ще дойде някой ден
когато Някого сърцето ти ще сгрее...

ще разпламти, ще засияе...
и късчето стъкло ще разтопи,
за да може цялото сърце - прекрасно - твое
със пълна сила да гори ... 

[-_sShvepSs_-]

Рицарят на твоето сърце
с бял кон ще те отведе
в света на твоите мечти
където повече няма да боли!

Повярвай ти на моите слова
истина е в това,
душата ти разкрий пред верния човек
и ше бъдеш щастлива век след век...

[Eyes^On^You_F]

Рицарят на моето сърце сега стои до мен
но сякаш аз от него съм далече,
и годината отлита ден след ден,
а се караме със него всяка вечер.
За безброй ненужни глупави неща
но от тях понякога истински боли,
страх ме е да не изчезне любовта
и сърцето ми без пламък вече да тупти.

[-_sShvepSs_-]

не се страхувай ти,
а любовта си му покажи,
разбере ли той за твойте слини чувства
в миг това и той ще почувства...

[SteeleR]

всеки спор си има разрешение,
всяка дума - с ласка се туши
любовта не гасне мила моя
просто вярвай, вярвай със сърце...