Нощта ме обича
Нощта ме разбира. Луната я няма...
Като тъмен воал за черни очи.
Нощта ме обича, покрива с измама
гласа, с който ми шепнеше ти...
Нощта е последния спомен, неугасващ,
повтарящ се след безкрайните дни...
Съдбата ми черна, в черно показва,
в черно се всичко сякаш покри!
Да бъда ли нощ и луна за твоята нощ
ти си отиваш, сън във нощта.
Нощта ме обича...Вярваш ли още?!
Нощта ми отне ...любима, нощта.
