В ръката си държа един измачкан лист
историята на по-измачканият си живот.
Не се очудвай, че е бял и чист...
Аз смелост не събрах да го опиша отново.
Пътища....... изминах, пътища през рози и бодли,
но този епизод е минало, забравено...
и после епизода, в който идваш ти.
Отново минало, в плач сподавено...
Тези дни си правя равносметки...
и все не са реални те...
В живота имам неплатени сметки,
и дългове и заеми, и само две ръце!
Как да бъда идеална, как да бъде всичко наред!?!
Живота ми - разчертан в графици луди!
Сигурно дошъл е моят ред...
и тайнствена тревога в мен се буди.
Но ти недей, не се натъжавай пред моя живот.
Аз разбрах къде тази сметка е грешна...
Късно те намерих, с тежест, моя любов,
късно ти признавам, че късно ме срещна!
