Дете...

[SteeleR]

Живяло нявга мъничко дете,
ц - обичано от своите родители,
дете - с недъг, със наведена глава,
дете - обречено да предизвиква състрадание ...

а то било със чистичко сърце
с душа невинна, с искрящи очи,
но с всеки поглед, с всеки миг,
отнемали му хората по частичка от него...

лишено то било да се рее из небето
като волна птичка - било без крило...
лишено то било да пее из полето
като щурче - било без "цигулка" то...

и дните бавно нижели се,
и времето жестоко тъй минавало -
във самота израстнало детето,
във съжалението на хорските очи...

това сърце, призвано да се смее
сега то пропито с кръв било
и вместо смях се носел стон,
и вместо светлина настъпвал мрак...

не знам дали ще може нявга
на слънцето да се усмихне то,
но знам че сега тъй силно страда,
че желае само да не е само...

че желае да се рее тъй високо -
по високо и от седмото небе,
че желае то да пее -
да се чува през стотици градове...

но във мрака на своето сърце -
погреща стъпка е направило това дете
и е поело пътя - озлоблението,
и е поело пътя на усамотението...

и дори с любов да бъде то дарено
от случаен пътник - минувач -
то няма да повярва, а ще мисли,
че привидно туй е, че е смях...

как ми се иска аз сега да вярвам,
че някъде дълбоко в тъй сърце
все още свети пламъчето чисто
все още свети пламъчето на едно дете  ...

[ranenia skorpion]

  Леле   SteeleR  много силно е написано.... [bravisimo] [a taka] Отразява суровата действителност в нашия свят....Браво за стихотворението,и жалко че такава е суровата реалност за някои хора... [sad3]

[SteeleR]

 [sad3] ... мдам ...  [sad3]

мерси ...

[KUKLI4KATA]

[reevvv] [reevvv] [reevvv] все едно си писал за "моята красавица" [sad3] [sad3]  най-силно искам такива деца да намерят щастието и да повярват,че не са сами...Прекрасно е! [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hugs and kisses] :flowers:

посветено на всички Тях:

В мрака,тихичко простенва
едно измъчено гласче,
очички кротко две сълзи отронват,
и лекичко търкулват се по детското лице.

Самотно свито в малкото креватче,
лежи невинното дете,
полу-облечено ,премразнало сираче,
с препускащо от страх сърце.

Една съседка го довела ,
оставила го там до входната врата,
и после леличка с престилка го прибрала,
и казала му тук ще ти е веч дома.

Жестоки хора са си поиграли,
на съпрузи във нощта,а
после грешка им се сторил,
последния куплет от песента.

Решили че не искат да са веч герои,
участници във таз игра,
но трябвало да заличат следите свои,
да захвърлят негде малката душа.

Оставили го там в квартала,
и тръгнали по своята следа,
а то само да се оправя,
потропвайки по нечия врата.

И питам аз сега съдбата,
С КАКВО ЗАСЛУЖИЛО Е ТО ТОВА?
А някои живеят във охолство ,
забравили за своята игра.

Прости им мъничко детенце,
прости им за невежата игра,
съдбата някога ще им покаже,
какво е да си сам самичък на света.

[FALLEN]

Стихчето е много хубаво.Накара ме да се замисля и да се разчувствам...Наско,отново си надминал себе си,така както ти си знаеш... [heart__] [reeeev] [reevvv] [reevvv]

[MoonLight]

Много е хубаво..тъжно...и много въздействащо... Браво!

[SteeleR]

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
и едно сърчице за всички дечица... [spining heart]

[FALLEN]

Не Наско,бравото не е за нас,а за теб... [heart__] [heart__] [heart__]